Китайски дневник – Епилог.

Китай

Щем не щем голяма част от мнението ни се базира на стереотипи. И се дърлим и се изказваме компетентно за неща, които си нямаме и бегла идея. Една от най-благодатните теми за развитие на стереотипи е Китай. И ме е срам, че образа който имах за държавата преди да замина там е на масов износител на боклуци, на хора които обичат да спят по 8 човека в малка стая и да готвят миризливо в същото това помещение. Хора чиито английски в повечето случаи е неразбираем и студенти които никога не са изпъквали със знания и съобразителност. Генерално имах някакво полуснизходително отношение и един от най-големите позитивни аспекти на пътуването е да осъзная колко тъп съм бил всъщност.

Трябва някак да обобщя нещата тук, ама кажете ми как да стане? Да обобщиш това:

Патица по пекински
Патица по пекински

със това:

Западното езеро
Западното езеро

и това:

Импресии на Западното Езеро
Импресии на Западното Езеро

със това:

Grand Prix of China 2011
Grand Prix of China 2011

и това:

Шанхай от 435м
Шанхай от 435м

и това:

Maglev
Maglev

със това:

Забраненият град
Забраненият град

и това:

Великата Китайска Стена, Jinshanling
Великата Китайска Стена, Jinshanling

и т.н. и т.н. и т.н…

Не може да ги стигнем, пичове, на светлинни години са пред нас, а и смея да твърдя, пред повечето от Европа…във почти всички аспекти, на това абстрактно понятие да си “пред” някой. Природа, която си заслужава екскурзията сама по себе си. Древна и все още в голяма част запазена култура. Чистота…нищо не знаете за чистотата преди да видите как се чистят с четчици ескалатори, или как 50 човека излъскват влака секунди след като е спрял. Техническо развитие и строителство в режим fast forward…същият режим като тоя в който явно се движат влаковете им. Сега, сигурно ще кажете че съм бил само в големите мегаполиси и в провинцията положението никак не е розово. А да не би в БГ извън София градовете да са цъфнали и вързали? Някой сигурно ще каже за липсата на свобода на словото, с която демократичния запад толкова се гордее…а Уикилийкс?

Радвам се, че отидох там за да добия представа от първа ръка. И утре като стане на въпрос как всички в Америка преяждат от макдоналдс, всички в арабските държави са потенциални камикадзета и всички в Китай дребни дръпнати производители на боклуци…поне за последните ще имам мнение формирано на базата на очевидство, а не от вестници, списания и…надявам се тук да ме разберете правилно…не особено обективни бележки във блога. Личният опит е това което е важно и безценно, и за съжаление за вас тия мои бележки допринасят една голяма кръгла нула, дори вредят допълнително защото изграждат мнение, което със сигурност няма да споделяте ако минете по същия път. Пожелавам ви го, а после елате да се изфукаме пред останалите като поспорим компетентно като очевидци.

Kaкво нататък? Следва Карибска екскурзийка през Септември…ма като се знаем едва ли това ще е следващото пътуване, по-скоро все нещо ще изскочи тук-там през лятото. Макар че може би няма да е надалеч тоя път, трябва да се посъберат малко пари от щедрите холандски данъкоплатци, че имам малко недовършена работа Down Under…ще видим.

До скоро и КЗЛ!

[social_share\]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

6 thoughts on “Китайски дневник – Епилог.

  1. Китай, като страна, е невероятен. За следващият път ти препоръчвам Xian (разбира се- Теракотената армия- Уникална), Guilin (невероятни пейзажи… тук, между другото, хапвах най- вкусните шишчета на света, ама задължително с ръко-крачната система трябва да им се обясни да не е люто), Tunxi (от където се тръгва за Жълтата планина) и за тези, които обичат стълби (ама мноооооого стълби) и самата Жълта планина (всъщност- там няма пътеки, има стъпала… но целодневното им изхождане си заслужава заради невероятния изгрев на следващия ден, а и заради тръпката да кажеш “Изкачих се!”).
    Китай си заслужава заради традициите и културата си, заради това че всичко е най-…
    Обаче… не очаквайте “културно поведение” (их, ама го казах като учителката в детската градина) от населението му. Аз лично бях изпаднала в истински емоционален шок…

    1. Жълтата планина беше в предварителната версия на плана, за съжаление отпадна поради липса на време…винаги се случва в последствие да ти се иска да имаш 1-2 седмици отгоре повече отколкото си планирал :) За културното поведение…преживява се липсата му, даже е по-скоро допълнителен бонус, аман от стерилизираното западно поведение навсякъде :)

  2. Ммм, относно поведението- зависи от гледната точка. Аз, така или иначе, не го приех до края на екскурзията ни… Просто исках читателите ти да са наясно, за “културните различия”:), т.к. този тип обноски, досега не съм срещала нирде по широкия свят (като се започне от съседни на Китай държави, та се стигне до Латинска Америка)…

    1. Да, аз обичам културните различия но до степен…например бях предупреден за културните различия при използването на обществени тоалетни и тоя елемент на социализиране го избягвах старателно :) Плюенето беше от тия неща които понасях с усмивка…и цепнатите задници на панталоните на децата :)

  3. ХАХАХА- да този приом за икономисване на пелени, бях пропуснала (явно съм го преживяла безпроблемно).
    Договорихме се:)
    А от къде да чакаме следващия дневник?

    1. Ами от Югоизточна Азия ми остана един написан от Виетнам. Иначе на живо не се знае на тоя етап, но ще има, няма да престават :)

Leave a Reply to Vesi Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *