Китайски дневник – ден 2. Шанхай

Шанхай
Част 3 / 12 от поредицата Китайски Дневник

Ааах, Шанхай. Най-…………….. град на света. Общо взето с която и случайна дума да попълните многоточието сигурно няма да сбъркате. Само някои от по-интересните неща:

  • Най-големият град на света, според уикипедия по един от показателите. Големина на град е много разтегливо понятие.
  • Най-голямото пристанище на света – и тук понятието е разтегливо и битката между Сингапур и Ротердам е кръвожадна. Идва обаче Шанхай и им свива сърмите и на двата по всички параграфи(малко като вица за партизаните, фашистите и горския).
  • Най-бързият влак на света – MAGLEV, 431 км/ч, предстои да се пробва понеделник.
  • Най-високата наблюдателна платформа на света. От тук чак ви чувам компетентните гласчета, които казват “Аааа, чакай малко, онова в Дубай не заслужава ли поне почетно споменаване в тая категория, не беше ли по-високо?”. Прави сте, по-високо е, но няма как да се стигне до горе да се гледа, най-високата платформа за наблюдение си е тук на нещото известно като Shanghai World Financial Center или по-простичко – отварачката за бутилки.
  • Най-голямата платформа със слънчеви батерии – иде реч за покрива на една от новопостроените гари тук, това го разбрах случайно преди два дена и само го споменавам мимоходом, за да разберете, че доста от най-нещата дори не са широко известни.

Започнахме лежерно, в ранния следобед. Все пак беше наложително да се наспим добре след дългите полети. Първа задача – да обядваме. Заведението беше намерено по много сполучливия метод – стрелба на тъмно. Въпреки, че имаше меню на английски поръчването беше малко проблемно и в крайна сметка съвсем не получихме, това което искахме и си мислехме. Ориза не ни беше по вкуса, мислех че поръчвам пилешко със сладко кисел сос, то дойде някво със люти чушки и кокали и после някакво свинско, което беше най-сполучливо, но пък и само няколко парченца. Все пак беше горе-долу прилично и стомасите ни не протестираха безкрайно. Храната се оказа проблем и вечерта, което май е хроничен недостатък на планирането ми. Пак се случи да увиснем гладни след 9:30, когато всичко е затворено и спасението, уви, беше денонощен Макдоналдс…но да не се отклонявам.

Първи китайски обяд в Китай
Първи китайски обяд в Китай

Първа спирка по машрута – Shanghai Museum, много ценни експонати(предполагам), добре организирано и най-вече безплатно. Сега, за талант в изкуството като мен впечатленията се изчерпват горе-долу до тук. Иначе имаше керамика, бронз, калиграфия, картини, изумруди и какво ли не. Следва разходка до The Bund, казват най-известната улица в Азия. Представлява крайбрежна алея, от едната страна на която са доста ретро постройки, запазени от едно време и леко напомнящи колониалните години. От другата страна отвъд реката е Pu Dong, известен с високите си небостъргачи включително гореспоменатата отварачка за бутилки и сферичната телевизионна кула. Трудно ще отворите каквото и да било нещо на тема Шанхай и да я няма снимката на тия сгради. Само че в книжките/статиите/сайтовете обикновено публикуват снимка от малкото време, когато не е мъгливо поради жестокия смог. Реалността е горе-долу ей такава като в следващата снимка.

Пу Донг с небостъргачите рекордьори и рекордният смог
Пу Донг с небостъргачите рекордьори и рекордният смог

 

В неделя сме я оставили тая част да я видим пак на по-тъмно и дано да е ясно времето, от както видях северното сияние насам имам чуството, че времето ми играе като на сватбата. Днес беше сравнително приятно, макар и леко задушно, и както казах – смогесто.

Последва разходка към Yu Yuan Gardens, за съжаление вече беше след 5 и градините бяха затворили, но се пошматкахме в зоната, около тях, която е голям пазар за всякакви джунджории. Постоянно те наобикалят хора, които продават цитирам “Bags, watches” и “Louis Vutton, Rolex”. Явно парата е в ментета точно на тия два продукта и точно на тия две марки. Якото е, че това не са хора от сергии, а пешеходци които само ти размахват пред носа снимки на артикулите, а ако покажеш интерес те водят в някоя задна стаичка наблизо. Без да има някой местен с мен не ми се рискува, макар и да ми е любопитно.

Между другото, една от най-големите забележителности на града се оказва…племенницата ми. Тамън 2 китайчета специално държаха да се снимат с нея. Защо е така, непонятно ми е, след личните поздрави в самолета и сега това, явно нашето семейство е някой роднина на бай Пешо(дано го знаете вица). И като съм почнал да между друговам в тоя параграф, още едно между другото. Между другото се оказа, че астматичните храчки, с които вчерашния шофьор на такси ми се стори много специфичен са национална забележителност. Всеки плюе и се секне където намери. Има си и специални табелки забраняващи това, в иначе много културното и спретнато метро.

Метрото е чисто и трябва да се пази от традиционното плюене
Метрото е чисто и трябва да се пази от традиционното плюене

Последва пътуване към местния цирк за да наблюдаваме акробатично шоу(на времето кви акробати имаше, еееххх…явно ме удря на ретро вицове тая вечер). ERA Intersection of Time се казва и би трябвало да има някакъв символичен сюжет, който да показва китайската история от древността до наши дни. В действителност сюжета е като на порно филм: кратка интродукция последвана от това да покажем как се чекнем. Наистина могат невъзможни неща, гадините. 7те мотора в малка затворена сфера се оказа, че ги има и в други шоута, ама летене подскачане, кълба…заслужаваше си западняшките цени на билетите и като цяло типичното туристическо изживяване. Публиката беше сигурно 70/30 в полза на чужденците, което е наистина голямо съотношение. Сигурно в града има доста туристи, но просто китайците ги поглъщат и имаш чувството че белите сме молекули в хомеопатичен разтвор.

ОК, остана кратка разходка пак до реката, за да видим светещите небостъргачи…и стигнахме точно като ги изгасиха. Явно и 20+ милионен град може да умира рано рано вечер. Обратно към Макдоландса и хотела, виждаме му табелата, не сме сигурни как се стига до там но не трябва да е трудно. Хм, дали? Почна се едно въртене, правене струване, през гарата, покрай гарата, отляво на гарата, в крайна сметка след около 40 мин лутане стигнахме до друг Холидей Инн и ги помолих да ми покажат къде е сестричето им. Радвам се, че здравия разум надделя и в крайна сметка се метнахме в такси с написания от рецепциониста адрес, те това не ми беше случвало да хващам такси за да стигна близко място, на което дори му виждам покрива отвреме навреме. Не им се случва и на туристите с автобусите и сигурно ако ме четяха само злорадстват в момента, аз дори подобни бъгове ги възприемам като ултра бонус, може и аз и те да сме гледали еднакви забележителности, ама те били ли са в тъмна китайска уличка без изход в 12 през нощта, а? А?

Стига толкова, утре имаме дневен трип до Hangzhou, където се намирало уникално красиво езеро. За вечеря има и изненада, ще разправям.

До Утре и КЗЛ.

[social_share/]

[wp:svejo-net]


About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

4 thoughts on “Китайски дневник – ден 2. Шанхай

  1. Уф, това храчене, сърбане, секнене (включително и във фоайета на 5 звездни хотели, ей така- на пода), пърдене (извинявам се, ама “отделяне на газове” не е толкова точно описание:)… А каква емоция е да закусваш, когато на съседната маса има китайци… симфония Ви казвам (и това е във всички краища на Китай).
    А относно снимките с племеницата- сигурно е русичка и с “голям нос” (това е комплимент:) и аз в началото се стресирах и поглеждах час по час в огледалата, да не ми е пораснал носа:)

    1. Ми русолявее, но чак с голям нос не е, питахме една китайка не ни даде задоволителен отговор извън стандартните любезности :)

  2. Хаха, нямах впредвид че носът и е голям по нашите стандарти:) Просто за тях всички от европоидната раса са с “големи носове”. Това за тях е уникално хубаво, абе “върха”… Изобщо за тях тя е била извънземно красива:)

    1. Ахааа, ясно, това е което имах предвид под любезност от китайката, която питахме. Беше си наистина малко шокиращо от време на време, вървим си по улицата и идва майка, бута си клетото едва ходещо дете до нея, нас ни избутва да се снимат и така :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *