Имам нужда от сън. Много сън. Определено. Вече близо седмица карам с по-малко от 6 часа на нощ и голямо натоварване през деня – разходки в жегата и пътуване. Днес беше върха, когато съм станал в 2:30 през нощта и цял ден обикалям в жестока жега(мисля че изпих около 3л вода). Но май тая вечер ще успея да отпраскам едни здравословни десетина часа. Иде реч, че мисля че това ми писание ще е малко по-постничко…а не бива, като се има предвид за какво ще пиша.
Накратко – в Камбоджа съм. Колко ли българи могат някога да напишат подобно изречение? Полета беше наред, с изключение на кратка неприятност в Сингапур, където уцелих сигурно единственото мизерно такси и ме удари в цената. Все пак го репортнах на фирмата му, ще видим какво ще стане…точно там не очаквах да се случи и си бях свалил гарда.
Кацнахме, настанихме се и си наехме за шофьор туктукаджия един вечно ухилен дребничък кхмер, който държи да го наричаме Mr. Small (малко си направих референции към Reservoir Dogs тук, ма май съм само аз). И после цял ден трамбоване по храмовете на Ангкор. За тях, аз със моя елементарно-обяснителен-просташко-чаровен стил не мога да пиша, трябва си някой отвеян поет. Снимките не стават – тия неща в повечето случаи са огромни и някаква снимка да хване 1/100 от общото впечатление. Все пак ето малко, да не кажете че съвсем съм зарязал.
Може би утре, когато(ако) успея да се наспя ще съм по-многословен. Все пак се радвам, че има такива места по света и най-вече, че имам способността да присъствам.
За утре:
- още храмове преди обяд
- Ангкор Ват след обяд(най-накрая)
До утре и КЗЛ.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
