Югоизточноазиатски Дневник – ден 5. Банкок

  • Home
  • Пътепис
  • Югоизточноазиатски Дневник – ден 5. Банкок
ftr6
Част 6 / 12 от поредицата Югоизточноазиатски Дневник: Част 1

Банкок. Знаете ли кво е в Париж? Амстердам? Сидни? София? Е нищо общо нема! Принципно четеш, подготвяш се, създаваш си някаква представа за мястото, ама накрая пак оставаш изненадан.

Кацнахме в Банкок в ранната вечер и след кошмарно редене на паспортния контрол успяхме някак си да се намерим с пича, който държеше табелка с името ми(някак си много ВИП се чустваш) и поехме към хотела. Наоколо – големи четирилентови магистрали, небостъргачи видими тук и там, с две думи ние тия неща много добре ги знаем. Наближаваме града и спираме в задръстване. Хммм, тва червено не мърда 2-3-4-5 минути. Предполагам колоната зад нас придобива такива размери, че сигурно ако беше от пернишки голфове звука от клаксоните щеше да отвори черна дупка в пространствено времевия континиум и да си идем всички зян за ужас на ония от CERN, които много държат точно те да ни очистят. Тук обаче изглежда червеното прави впечатление само на нас и още двама туристи, които са в нашия хотел.

Все пак пристигаме в хотела, където ни посрещат ухилени до ушите и с чаша портокалово сокче. Стаята е идеална, бърз душ и сме готови за първа кратка разходка. Уникално много подвижни и не толкова подвижни улични пункта за храна. От някой миризмата е приятна, от други не чак толкова. Пилета, риби, свинско, пържоли – каквото се сетите и голяма клиентела от местни. Района е такъв, че не виждаме нито един турист и няма нито един надпис на английски. След като ни натъпкаха в самолета доволно, решаваме да оставим пробата на храната за другия ден. Връщаме се и заспиваме.

Ставаме, оправяме се и отиваме към близката гара за влакче до реката. Докато предишната вечер уличните хранителни пунктове бяха произвели невероятно количество боклук, сутринта вече няма и помен от него и гарата е най-чистата, която съм виждал! Да, включително и в Холандия! В сравнение с нея Ротердам и Хага со играли са добро, немали со шанса, Сидни засрамено се крие в ъгъла, а Белгия и Италия позорно изпадат в Б група. Следва корабче по реката до зоната с храмовете, старият град и основните туристически атракции. Самата река е нещо като водна магистрала. Пълно е с корабчета, корабища, и нещо което мога да определя само като лодка с адаптиран автомобилен двигател.

Викат му longtail boat на това

Викат му longtail boat на това

 

Стигаме и първият храм и почваме обиколката. Едно от основните неща, които те предупреждават за Банкок е да не се доверяваш на местни, които ти твърдят че даден храм е затворен. С много изобретателна схема успяват като със памук да източат буквално хилядарки от неподозиращи, но адски адски лакоми туристи. Плана е много забавен, обясних го в предишен пост: Измамите със скъпоценни камъни в Банкок. Не знаех до колко ще е трудно да се избяга от тях, но се оказа че с пълен игнор или простичко “No, no” всичко се разминава.

Големият дворец, Банкок, Тайланд

Големият дворец, Банкок, Тайланд

 

След това някак успяваме да се набутаме в пазарче, където пак основно сме единствената чужда физиономия. И въобще, Банкок е централен туристически пункт и със сигурност има от гореспоменатите мошенници, които гледат да издалаверят от този факт. Но като цяло дали поради късмет или като цяло си е така – успяваме целия ден да избягаме от големи групи от чужденци и усещането е, как да го кажа, по-автентично.

Тук някъде пробваме и тайландската храна за първи път. Ориз със пиле и салата и свинско с фиде(noodles) с традиционния рибен сос. Порциите са сравнително малки, но успяват да ни устискат дори да пропуснем вечерята. Обща цена: 5лв.

Изключение прави умишленото ни посещение на туристическата улица, където на всеки метър ти предлагат да ти ушият костюм Армани.

Као Сан Роуд - централната улица на бекпекърите в Банкок

Као Сан Роуд - централната улица на бекпекърите в Банкок

 

Вечерта се завираме в претъпкано пазарче със всякакви чудесии(да, включително пържените хлебарки и насекоми, слънчеви очила за по едно евро, мини катерици за домашен любимец и много много всякаква храна) и в крайна сметка тълпата ни отвежда на върха на едно хълмче, където има храм с будистка церемония за местни младежи. Да, пак сме единствената чужда физиономия наоколо и по едно време се чудя дали няма да ни изгонят понеже се врем където не ни е работа.

 

Преди да поемем дълга, но традиционна за мен 2-3км разходка към вкъщи присъстваме на концертна програма по случай някакъв техен си фестивал. Феновете на How I Met Your Mother сигурно си спомнят за серийката с Korean Elvis, тук видяхме Thai Elvis.

Тайландският Елвис

Тайландският Елвис

 

Качеството на клипчето е ужасно, но според мен си заслужава да се види как тайландец пее Елвис, от културна гледна точка. Малко замота текста, но това няма значение.

Нямаше други чужди мутри наоколо, за пореден път. И като цяло, бил съм из бая градове, видял съм и 2 и 200 дето се вика, но до сега в подобна различна културна атмосфера не бях попадал. Може би, защото и Австралия си е доста поевропейчена или че всички накуп сме поамериканизирани, но някак си Банкок е успял да си запази традициите и въпреки че е голям и модерен град да видя неща, за които не съм предполагал, или поне не в тоя мащаб.

В други новини, в момента е 4:45 сутринта и съм опулен зверски, дано да успея да поспя до към 9.

Утре:

  • втори ден из Банкок
  • нощен влак до Чанг Май

До утре и КЗЛ.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by