Югоизточноазиатски Дневник – ден 4. Полети.

  • Home
  • Пътепис
  • Югоизточноазиатски Дневник – ден 4. Полети.
ftr5
Част 5 / 12 от поредицата Югоизточноазиатски Дневник: Част 1

Текущият ъпдейт идва от 12500 метра надморска височина, някъде над Ирак. През прозореца отляво се виждат светлините на Мосул и май за първи път виждам звезди от много време насам. Огромни и ярки, понеже кабината е затъмнена. Току що дойде една стюардеса и ми бутна нещо под носа. Оказа се една табла чашки с вода и преди да се усетя за какво иде реч успях да си топна ръката в една…наложи се да я изпия.

Базата ми по време на полета

Базата ми по време на полета

Това са иракски петролни кладенци. Чувството да летиш над нещо такова е...странно.

Това са иракски петролни кладенци. Чувството да летиш над нещо такова е...странно.

 

Иначе денят мина по план. Успяхме да станем учудващо рано и да разгледаме Лугано под дъжда, с малки набези на сухо време. Като цяло градчето е леко заспало, и търсенето на сувенирен магнит хич не е лесна задача. Иначе има пейчици по брега на езерото и лятото със сигурност е приятно…особено като се има предвид и безплатния Wi-Fi.

Последва пътуване до Милано, където се надънихме на кожодерски паркинг, но все пак успяхме да разгледаме катедралата и ловко да избягаме от мангалите, които ти пробутват царевица в ръцете за да те кацат гълъбите и после искат пари. Следвайки стриктна туристическа програма беше и крайно време да хапнем пица. Ресторанта беше точно до катедралата, което предполага че е основно туристически, но притиснати от времето нямаше как да търсим друг, пък и цените се преглъщаха с известни условности и ако не пиеш безалкохолно, което струваше около половин пица (6 евро за кола!). Та, издумках прилична маргарита и вече имам изядена пица в Италия – check!

Дуомо, Милано

Дуомо, Милано

 

После минимално количество магазини, с наблягане на фен магазина на Милан и бегом към летището. Там всичко мина по план, че дори ни дадоха от местата с повече място за краката – сигурно благодарение на любезната ми молба и сините ми очи.

Иначе билогичния ми часовник направи две салта, пожонглира с минути, часови зони и километри и се предаде съвсем. Не знам по какъв начин ще ми се отрази, ще гледам до Банкок да се държа буден и след като кацаме там към 6 следобяд всичко да е ОК. Скоро наближаваме Абу Даби, където има безплатен интернет и ще успея да ъплоудна текущото творение. Ако имате късмет може и да видите някой арабски изгрев.

Имате късмет

Имате късмет

 

Утре…или вчера…или вдруги ден…абе когато се пада следващото писане следва:

  • Пристигане в Банкок, може би кратка разходка.
  • Ми май това е.

До утре…или вчера…или вдруги ден…абе когато се падне и КЗЛ

P.S. Едно детенце току що се разциври от бизнес класата, как ли го приемат всичките лигльовци платили няколко хиляди евро за билет там?
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by